Йосиф Бродски „Шведска музика“

by Владимир Сабоурин

На К.Х.

Когато снега засипва морето и скърцането на бора
оставя във въздуха по-дълбока следа от плаз на шейна,
до каква синева могат да стигнат очите? до каква тишина
може да падне безучастният глас?
Изчезвайки без вест от полезрението, светът навън
си разчиства сметките с лицето като заложник на мамелюци.
…тъй мекотело фосфоресцира на дъното на океана,
тъй мълчанието поглъща в себе си цялата скорост на звука,
тъй стига една клечка, за да запалиш котлона,
тъй стенният часовник, пригласяйки на сърцебиенето,
спрял от тази страна, продължава да върви от другата
страна на морето.