ДА, ГГ

by Владимир Сабоурин

Дори да е фейкнюз, това е първокласен ПР, нали така? На 1 април 2020-та спечелих Нобелова награда за литература и физика, новината беше чудесна, защо и тази да не е такава?

Аз съм, разбира се, преди всичко народен и фондационен писател, но няма пречка народен писател, а още по-малко фондационен такъв, да бъде и президент. Освен това ми върви на фейкове, досега всички минаха успешно както на народно, така и на международно равнище.

Имам перфектно кредитно досие като се почне от демонстрация на Екогласност в Навечерието на Свободата, мине се през дейното ми участие („Протестиращият човек е красив“) в протестите през 2013-та и се свърши засега с подписването на Открито писмо с апел към управляващите, от които получих орден през знаковата 2016-та, когато бях на крачка от номинация за поста, но не получих категорична, т.е. народописателска и фондационна подкрепа.

Сега нещата изглеждат консолидирани. Имам цитиране от Командира в правилния наш всекидневник и ФБ пост от Трафопоста по случай Галимар. Надявам се, че това са правилните знаци за правилната номинация.

Чувам, че нямат план „Б“, ако и този път не се съглася или пък поставя непреодолими народописателски и фондационни условия. Това е сериозна предпоставка за материализирането на моя най-успешен фейк дотук, преди Нобела, разбира се.

Да си призная, малко ми липсват медийните изяви отпреди пандемията. Едно отразяване като кандидат-президент би ми се отразило добре, а и на продажбите на последния ми роман би се отразило.

Не съм по-грозен от Ламбо. А и пандемията изисква жертви. Аз и без друго съм на всеки километър.

Моля всички красиви, протестиращи и четящи ме да гласуват за ДА, ГГ.

Ваш от Времеубежището