Йосиф Бродски „Пладне в стаята ХІV“

by Владимир Сабоурин

Или пък като град, чиято красота,
неповторимостта му
била засищана от неговото отражение
като Нарцис над води склонен.

Така се размножават камък, вещ,
и въздух. Тъй зрял съпруг,
тежестта си осъзнал със ужас,
не избягва локвите вече.

Така и по лице изпъкнало
на паметта дращи с всички пръсти
днешният ви ден, подобен на слепец,
той опознава себе си.

(to be contiunued)