Йосиф Бродски „Пладне в стаята ХІІ“

by Владимир Сабоурин

Двуногото – а впрочем и всяка твар
(гущер или прилепче) –
крие в чертите на лицето си буквар,
клетъчна цифра.

Тялото, свикнало със своето
присъствие, под колан
и тъкан, натрапва на ума
бъдещето. Мисълта за него.

Що е излишно! Тялото в анфас вече
самото е величина!
сума! Особено – по неглиже,
при невключена лампа.