Йосиф Бродски „Пладне в стаята VІІІ“
by Владимир Сабоурин
Там имаше стаи. Размерът им
пораждаше каше в главата,
от което таванът, в чиято креда
се устремяваше взорът ви,
само печелеше. Огледалата
натрупваха там до падането на мрака
прах, утаяващ се като пепелта
на Херкулан върху
обитателите му. Купчини книги,
столове, по прозорците – слюдата
на скрежа. Каквото се случеше в тях,
се случваше там завинаги.
(to be continued)