Йосиф Бродски „Пладне в стаята ІX“

by Владимир Сабоурин


Звукът отстъпва на светлината не
по скорост, но в самите вещи,
доловими дори когато окаменеят,
овехтеят, станат нищи.

И двете са пречупени, изкривени,
съкратени: първо –
до тъмнина, до тишина;
после превърнати в думи.

Можеш да си спомниш залеза през прозореца,
или пък – молба или отказа на някой.
И двете са щастливи единствено извън
тялото. Само далече от нас.

(to be continued)

Реклама