Йосиф Бродски „Пладне в стаята Х“

by Владимир Сабоурин



Аз бях по-скоро звук, отколкото –
срам ме е да кажа – лъч в царството,
дето тържествува простолюдието на мрака,
правех се на кос напролет

във въздуха. Нощувах в ушни
миди: милвах
вдлъбнатините както друг жених –
издатините; фалшивех пискливо,

взел твърде висок тон. Но навъзбог устремен,
звукът изхвърля баласта:
колкото и да се гледаш в огледалото,
то няма да те дари с ехо.

(to be continued)