Йосиф Бродски „Пладне в стаята VІ“

by Владимир Сабоурин



Имаше там и редове от колони,
озовали се в онези снегове,
като взети в плен,
съблечени до голо.

По пладне, гордеейки се с остротата на ъгъла,
като отразен и върнат лъч,
игла на кула обезболяваше
съдържимото на облаците.

Дума, казана наслуки,
на глас – дори дума на лъжа –
възпламеняваше мозъка като залез
горните етажи

(to be continued)