Вместо предговор към книгата Любовна поезия (Final Cut)
by Владимир Сабоурин
Никога не пиша
Освен ако не ме принудят
Предговори към книгите си
Досега, а съм на педесеидве
В други ден ставам на педесеитри
Никой не успя да ме принуди
Тази книга обаче е особена
Защото любовното стихотворение е
Перихелият на поезията
Винаги съм мечтал
Да пиша любовна поезия
Случи се на стари години
По тези земи не е прието
Но данте е бил на педесеипет
Когато завършва рай
От първата си книга съм се
Сблъсквал с неразбиране на идеята ми
За любовна поезия затова накратко
Искам да кажа какво разбирам
Под любовна поезия преди всичко
Разбирам социална поезия
Като при учителя брехт
Аугсбургските порносонети ме
Направиха поет
На второ място садомазохистична
Ситуация при която си едновременно
Хищникът и жертвата
Жюстин и жюлиет
На трето място третият кантос
На божествена комедия
Видях се принуден
Да направя тези педантични разяснения
Защото адресатите на любовни стихотворения
Често се чувстват в правото
Да питат: защо не пишеш истински
Любовни стихотворения за мен
Или също: защо любовните стихотворения
Които написа за мен са толкова хубави
А ти си един нещастен боклук
Макар и принуден
Надявам се, че отговорих
Добросъвестно
(Пропуснах архилох
Накарал любимата си кучка
Да се обеси барабар с баща си)
За съпруги и някои други музи
Не зная и не държа особено да узная
Аз съм тортà
На розата на рая.