Йосиф Бродски „Пладне в стаята І“

by Владимир Сабоурин


І
Пладне в стаята. Покоят,
когато наяве като насън,
помръдвайки ръка,
нищо не можеш да измениш.

Светлината прониква, ослепява.
Слънцето, влязло в зенит,
полага лъч на паркета, себе си
така вдървява.

Прах, утаил се в порите на скула.
Калориферът не произнася добре р.
Тялото, застинало, е продължение на стола.
Прилича на кентавър.

(to be continued)