Йосиф Бродски „Защото токът оставя следи“

by Владимир Сабоурин

Защото токът оставя следи – зима е.
В нещо от дърво замръзвайки в полето,
по минувачите разбираш, че си вкъщи.
Какво да кажеш привечер за бъдното, щом
възпоминанието в нощната тишина
за топлината на твоите – пропуск – когато заспиш,
тялото хвърля от душата
върху стената като сянка на стол
върху стената привечер свещ,
и под покривката с небе, свлечено към гората,
над кулата на силоза, лъснат от крилото на кос,
не ще избелиш въздуха с бодливия сняг.