Йосиф Бродски „Времето на броенето на пилците от ястреба“
by Владимир Сабоурин
Времето на броенето на пилците от ястреба; на купите сено в мъглата,
на дребните, жегващи пръстите, дрънчейки в джоба;
на северните реки, чиято вълна, замръзнала в устието,
спомня си изворите, южното затънтено място
и за миг се сгрява. Времето на кратките денонощия,
на сваляния шлифер, на набъбналите обувки, на спазмите
в стомаха от жълтата варена бяла ряпа;
на силния вятър, плющящ в хоругвите
на листолюбивото войнство. Времето, когато работата може да почака,
дните са като две капки вода, като братя Ивановци,
и пръстите закачат кората с алчен, безсрамен трепет.
Колкото повече пръсти, толкова по-къса роклята.