Даниил Хармс „Към сграда, разположена на една от обикновените ленинградски улици“

by Владимир Сабоурин

Към сграда, разположена на една от обикновените ленинградски улици, се приближил обикновен на вид младеж с обикновено черно двуредно сако, с проста синя плетена вратовръзка и малка кафява филцова шапчица. В този младеж нямало нищо особено, освен че раменете му били малко тесни, а краката малко дълги и пушел не цигара, а лула; и даже едни девойки, които стояли край входа, казали зад гърба му: „я па тоя американец!“ Но младежът се направил, че не е чул тази забележка и спокойно влязъл във входа. Щом влязъл във входа, той пъхнал лулата в джоба, свалил шапчицата, но веднага отново я сложил, после се заизкачвал към третия етаж като прескачал през две стъпала. Тук той се приближил до врата, на която висяла бележка, а на бележката пишело с дебели печатни букви: „Яков Иванович Θитон“. Буквите били нарисувани много старателно с черен туш, но били разположени накриво. И думата Θитон започвала не с буквата Ф, а с Θита, която приличала на колело с напречна греда. Младежът застанал много плътно до вратата, докосвайки я с колене, извадил фрески ключ и отключил с него ключалката. От жилището се чул писклив кучешки лай, но когато младежът влязъл в антрето, при него дотичали две малки черни кученца и като заврели носове в краката му весело избягали по коридора. Младежът мълчаливо влязъл в стаята си, на чиято врата също било написано „Яков Иванович Θитон“. Младежът затворил след себе си вратата, закачил на кука шапката и седнал в креслото до масата. След малко той запалил лула и се зачел в някаква книга. После седнал на масата, на която лежали бележници и чисти листове хартия, имало висока лампа със зелен абажур, малък поднос с различни мастилници, кристална чаша с моливи и пера и кръгъл дървен пепелник. Така, без да прави нищо, той останал на масата към три часа и дори по лицето му не личало да мисли за нещо. Към дванайсет той си легнал да спи. В леглото прелиствал още час някаква книга, а после я сложил настрани и изгасил осветлението.
На следващия ден Яков Иванович се събудил в 10 часа. До леглото, на стол стоял телефон и звънял. Яков Иванович вдигнал слушалката.
– Слушам – казал Яков Иванович. – Здравейте, Вера Никитишна. Благодаря, че ме събудихте…