Даниил Хармс „За това как иван иванович си поискал и какво излязло от това“

by Владимир Сабоурин

Посвещава се на Тили и на удивителния знак

иван иванич разкажи
кѝка с кòка разкажи
на оградата разкажи

ще разкажеш локомотив
че защо локомотив?
не исками локомотив.

по-добре фуркет, берендà
с хи как ку гой беренда
завъртяла беренда

живял веднъж един дърводелец
само жилест дърводелец
с лепило мазал дърводелец

правел столове и маси
правел с чука маси
от орех маси

бил по име той иван
и бащата му бил иван
така му викали иван

имал той жена
не е майка, а жена
НЕ Е МАЙКА А ЖЕНА

как й викаха сега
аз не помня сега
съвсем забравил съм сѐ – гà

иван иванич вика
много ỳмно вика
ц у н и м е* вика

а жена му: нахал такъв!
ти си мъж и нахал такъв!
махай се нахал такъв!

аз с теб не искам
да правя това не искам
защото не искам.

иван иванич взел кърпичката
разгърнал си кърпичката
и пак сгънал кърпичката

ти не искаш, вика той
е, какво пък, вика той
ще замина, вика той

а жена му: нахал такъв!
ти си мъж и нахал такъв!
махай се нахал такъв!

съвсем не съм за тебе аз
за теб да знам не искам аз
на теб да плюя искам аз.

иван иванич оглупял
между впрочем оглупял
здравата си оглупял

а жена му тука
с размах и тука
а после още тука

в ухото праснала го после
избила зъбите му после
и халосала го после!

иван иванич позаекнал
мъничко си позаекнал
п… п… п… п… п…озаекнал

ти не искаш, вика той
е, какво пък, вика той
ще замина, вика той

а жена му: нахал такъв!
ти си мъж и нахал такъв!
махай се нахал такъв!

и заминал той заминал
той с файтон заминал
и със влак заминал

а жената тук останала
и аз също тук останах
двамата си тук останахме.

*В оригинала има неприлична дума. (Бележ. на автора.)