vs. archives

Марков свалил ботушите, въздъхнал и легнал на дивана.
Спяло му се, но веднага щом затворел очи, желанието за сън моментално изчезвало. Марков отварял очи и протягал ръка за книга. Но сънят отново го сполитал и преди да достигне до книгата Марков лягал и пак затварял очи. Но едва щом се затворели очите и сънят пак отлитал, и съзнанието ставало толкова ясно, че Марков можел наум да решава алгебрически задачи за уравнения с две неизвестни.
Дълго се мъчил Марков, без да знае какво да прави: да спи или да бодърства? Накрая, след като се измъчил и възненавидял самия себе си и стаята си, Марков сложил палтото и шапката, взел в ръка бастунче и излязъл навън. Свежият вятър го успокоил, станало му радостно на душата и му се приискало да се върне обратно в стаята си.
Като влязъл в стаята си, той почувствал приятна умора в тялото и му се приспало. Но едва легнал на дивана и затворил очи – сънят моментално се изпарил.
Марков с бяс скочил от дивана и без шапка и без палто хукнал към Таврическата градина.