Даниил Хармс „Пиеса“
by Владимир Сабоурин
І Действие
Кока Брянски: Днес ще се женя.
Майката: Какво?
Кока Бр.: Днес ще се женя.
Майката: Какво?
Кока Бр.: Казвам, че днес ще се женя.
Майката: Какво рече?
Кока Бр.: Де-нес-ка-ще-се-же-ня!
Майката: же? какво е това же?
Кока: Же-не-не!
Майката: Не? Как така не?
Кока: Не не, а же-не-не!
Майката: Как така не е не?
Кока: Еми така, не е не и това е!
Майката: Какво?
Кока: Ми не е не. Разбираш ли! Не е не!
Майката: Пак с това не. Не знам защо е не.
Кока: Пу да му се не види! все же и не! Какво може да е же! Не разбираш ли сама, че да кажеш просто же е безсмислица.
Майката: Какво рече?
Кока: Же, казвам, е безсмислица!!!
Майката: Сли?
Кока: Но какво е това в края на краищата! Как успяваш да чуеш само парченце от думата, при това най-нелепото: сли! Защо именно сли!
Майката: Айде пак с това сли.
Кока Брянски души майка си.
Влиза годеницата Маруся.