vs. archives

Иван Иванич Самовар
Бил той тумбест самовар,
Три ведра побиращ самовар.

В него клатела се врялата вода,
Все пухтяла с пара врялата вода,
Разярена врялата вода;

Ляла се през кранчето,
През дупчица направо в кранчето,
Направо в чашката през кранчето.

Рано сутрин се явил,
При самовара се явил,
Чичо Петя се явил.

Чичо Петя рекъл:
„Я да пийна, рекъл,
Чайче да си пийна“, рекъл.

При самовара се явила,
Леля Катя се явила,
С чашката си се явила.

Леля Катя рекла:
„Също аз, разбира се, тя рекла
Ще си пийна също“, рекла.

Ето дядото докретал,
Много старичък докретал,
В чехли дядото докретал.

Той прозял се, рекъл:
„Дали пък да пийна, рекъл,
Чайченце да пийна, рекъл.

Ето бабата дошла,
Много старичка дошла,
Даже с пръчица дошла.

И помислила, и рекла:
„Ми да пийна, рекла,
Чайченце да пийна“, рекла.

Изведнъж момиченце дотичало,
До тумбестия самовар дотичало –
Внучката дотичала.

„Наливайте! – тя рекла,
Чашка чайче, рекла,
За мен по-сладичко“, тя рекла.

Ето Шаро че дотичал,
С маца Мурка той дотичал,
До тумбестия самовар дотичал,

Да им сипят с млечице,
Чайченце със млечице,
С кипналото млечице.

Изведнъж Сергей довтаса,
Най-последен той довтаса,
Гурелив довтаса.

„Бързо сипвайте ми! – вика,
Чаша чайче, вика,
Повечко за мене“, вика.

Наклонили, наклонили,
Наклонили самовара,
Но от него все излизал
Само пар, пар, пар.

Наклонили самовара
Като шкаф, шкаф, шкаф,
Но излизало оттам
Само кап, кап, кап.

Самовар Иван Иванич!
Все на масата Иван Иванич!
Златният Иван Иванич!

Водичка вряла той не дава,
На помотващи се той не дава,
На летяи той не дава.
ТОВА Е