Даниил Хармс „Ето че настъпи и зимата!“

by Владимир Сабоурин

Григориев (като удря Семьонов по мутрата): Ето че настъпи и зимата! Време е да палим печките. Как смятате?
Семьонов: Според мен, ако се отнесем сериозно към отбелязаното от вас, може би наистина е време да се запали печката.
Григориев (като удря Семьонов по мутрата): А според вас тази година зимата студена ли ще бъде или топла?
Семьонов: Ако се съди по това, че лятото беше дъждливо, зимата вероятно ще бъде студена. Ако лятото е дъждливо, димата винаги е студена.
Григориев (като удря Семьонов по мутрата): На мен пък никога не ми е студено!
Семьонов: Напълно сте прав да твърдите, че никога не ви е студено. Натурата ви е такава.
Григориев (като удря Семьонов по мутрата): Аз не мръзна!
Семьонов: Ох!
Григориев (като удря Семьонов по мутрата): Какво ох?
Семьонов (държи се ръка за бузата): Ох! Боли ме лицето!
Григориев: Защо ви боли? (и при тези думи прас Семьонов по мутрата)
Семьонов: (като пада от стола) Ох! И аз не знам!
Григориев (като удря Семьонов по мутрата): А мен нищо не ме боли!
Семьонов: Ще те науча аз теб, кучи сине, да се биеш! (опитва се да се изправи)
Григориев (като удря Семьонов по мутрата): Няма що, намери се учител!
Семьонов (пада по гръб): Мръсно копеле!
Григориев: Ей, ти, подбирай си изразите!
Семьонов (като прави усилие да се изправи): Аз, брат, достатъчно търпях. Но стига толкова. С теб, явно не става с добро. Ти, брат, сам си си виновен…
Григориев (удря Семьонов с тока по мутрата): Говори, говори! Нека да послушаме!
Семьонов (пада по гръб): Ох!
(Влиза Лиянев)
Лиянев: Ама какво става тука?