Даниил Хармс „Сън“

by Владимир Сабоурин

Калугин заспал и му се присънило, че клечив храстите, а покрай храстите минава милиционер.

Калугин се събудил, почесал се по устата и пак заспал, и пак му се присънило, че минава покрай храстите, а в храстите се е спотаил и клечи милиционер.

Калугин се събудил, сложил под главата си вестник, за да не лигави възглавницата, и пак заспал, и пак му се присънило, че седи в храстите, а покрай храстите минава милиционер.

Калугин се събудил, сменил вестника, легнал и пак заспал. Заспал и пак му се присънило, че минава покрай храстите, а в храстите седи милиционер.

Тогава Калугин се събудил и решил повече да не спи, но веднага заспал и му се присънило, че клечи зад милиционера, а покрай тях минават храсти.

Калугин извикал и почнал да се мята в леглото, но вече не можел да се събуди.

Калугин спал четири дена и четири нощи подред и на петия ден се събудил толкова изпосталял, че се наложило да връзва ботушите с връвчица за краката си, за да не му паднат. Във фурната, където Калугин винаги си купувал бял хляб, не го познали и му пробутали типов. А минаваща по стаите санитарна комисия, като видяла Калугин, го сметнала за антисанитарен и не ставащ за нищо, и наредила на домоуправителя да го изхвърли заедно с боклука.

Сгънали Калугин надве и го изхвърлили като смет.