Даниил Хармс „Падането (Отблизо и отдалеч)“

by Владимир Сабоурин

Двама души паднали от покрива. И двамата паднали от покрива на строяща се пететажна сграда. Училище май. Те се плъзнали по покрива в седнало положение до самия край и тогава почнали да падат. Падането им забелязала преди всички Ида Марковна. Тя стояла до прозореца в сградата отсреща и се секнела в чаша. И изведнъж видяла, че някой започва да пада от покрива на отсрещната сграда. Като се загледала, Ида Марковна видяла, че почнали да падат накуп цели двама. Напълно объркана, Ида Марковна смъкнала със замах ризата си и почнала трескаво да изтрива с нея запотеното стъкло на прозореца, за да вижда по-добре кой пада там от покрива. Като се сетила обаче, че падащите могат, от своя страна, да я видят гола и кой знае какво да си помислят за нея, Ида Марковна отскочила от прозореца и се скрила зад плетения триножник, на който някога стояла саксия с цвета. В този момент падащите от покрива били видени от друго лице, живеещо в същата сграда, в която живеела Ида Марковна, но два етажа под нея. Това лице също се казвало Ида Марковна. Тя тъкмо седяла с крака на перваза на прозореца и пришивала към пантофа си копче. Поглеждайки през прозореца, тя видяла падащите от покрива. Ида Марковна изквичала и, скачайки от стола, почнала трескаво да отваря прозореца, за да види по-добре как падащите от покрива ще се ударят в земята. Но прозорецът не се отварял. Ида Марковна си спомнила, че била заковала прозореца в долната част и се спуснала към печката, където държала инструментите: четири чукчета, длето и клещи. Сграбчвайки клещите, тя отново се спуснала към прозореца и изтръгнала гвоздея. Сега прозорецът с лекота се отворил. Ида Марковна се подала от прозореца и видяла как падащите, свистейки наближавали в полета си земята.
На улицата се била събрала вече неголяма тълпа. Чували се вече свирки и към мястото на очакваното произшествие бавно приближавал нисичък милиционер. Портиер с голям нос се суетял, разбутвайки хората и обяснявайки, че падащите от покрива могат да се пльоснат върху главите на събралите се. По това време вече и двете Иди Марковни, едната облечена, а другата гола, се били провесили през прозореца, квичели и тропали с крака. И ето най-накрая с разперени ръце и опулени очи, падащите от покрива се ударили в Земята.
Така и ние, падайки от достигнатите висоти, се врязваме в унилия килер на нашта бъдност.