vs. archives

Пийте оцет господа – казал Шуев.
Никой не му отговорил.
– Господа! – извикал Шуев. – Предлагам ви да пийнете оцет!
Макаранов се надигнал от креслото и казал:
– Приветствам мисълта на Шуев. Хайде да пием оцет.
Растопякин казал:
– Аз няма да пия оцет.
Тогава настъпило мълчание и всички почнали да гледат Шуев. Шуев седял с каменно лице. Не било ясно какво мисли той.
Минали към три минути.
Сучков се прокашлял в юмрук. Ривин се почесал по устата. Калтаев наместил вратовръзката си. Макаронов помърдал с уши и нос. А Растопякин, отметнал се назад в креслото, равнодушно в камината.
Минали още седем или осем минути.
Ривин станал и на пръсти излязъл от стаята.
Калтаев го проследил с поглед.
Когато вратата зад Ривин се затворила, Шуев казал:
– Така. Бунтовникът си отиде. По дяволите бунтовника.
Всички учудено се спогледали, а Растопякин повдигнал глава и се вторачил в Шуев.
Шуев строго казал:
– Който се бунтува – той е негодник!
Сучков внимателно, под масата свил рамене.
– Аз съм за пиенето на оцет – тихо казал Макаронов и изпитателно погледнал Шуев.
Растопякин хлъцнал и смутено се изчервил като девойка.
– Смърт на бунтовниците! – извикал Сучков, оголвайки възчерните си зъби.