vs. archives

Веднъж един човек на име Петров обул валенките и отишъл да купи картофи. А след него тръгнал нашият художник Трикапейкин.
Върви художникът след Петров и рисува краката му на хартийка.
Ето Петров върви по улицата и гледа кучетата.
Ето Петров тича към трамвайната спирка на бегом.
А ето Петров седи в трамвая на пейката.
А ето той се провесва от трамвая и даже почва да танцува. „Ех – провиква се – хубаво е да се повозиш!“
А ето той е купил картофи и я носи вкъщи. Вървял вървял и изведнъж паднал. Добре поне, че не разсипал картофите!
Ето Петров се е изправил и казва на художника Трикапейкин: „Аз – казва – обичам картофите повече от зелето. Аз ги ям със слънчогледово олио“.