Даниил Хармс „Имало едно време човек на име Кузнецов“

by Владимир Сабоурин

Имало едно време човек на име Кузнецов. Веднъж му се счупила табуретка. Той излязъл и се запътил към магазина, за да купи дърводелско лепило да залепи табуретката.
Когато минавал покрай недостроена сграда, отгоре паднала тухла и ударила Кузнецов по главата.
Кузнецов паднал, но веднага скочил на крака и опипал главата си. На главата на Кузнецов изскочила огромна цицина.
Кузнецов погалил цицината и казал:
– Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и се запътих към магазина, за да… за да… за да… Ах, какво е това! Забравих защо съм тръгнал за магазина.
В този момент от покрива паднала втора тухла и пак ударила Кузнецов по главата.
– Ах! – извикал Кузнецов, хванал се за главата и напипал втора цицина.
– Що за история! – казал Кузнецов. – Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и се запътих към… запътих се към… запътих се към… за къде всъщност съм се запътил? Забравил съм за къде съм тръгнал!
Тогава отгоре паднала върху Кузнецов трета тухла. И на главата на Кузнецов изскочила трета цицина.
– Ай ай ай! – закрещял Кузнецов, хващайки се за главата. – Аз, гражданинът Кузнецов, излязох от… излязох от… излязох от мазето? Не. Излязох от бъчва? Не! Откъде всъщност съм излязъл?
От покрива паднала четвърта тухла, ударила Кузнецов по тила и на тила на Кузнецов изскочила четвърта цицина.
– И таз добра! – казал Кузнецов, почесвайки се по тила. – Аз… аз… аз… Нима съм забравил как се казвам? Що за история! Как се казвам всъщност? Василий Петльов? Не. Николай Ботушев? Не. Пантелей Жребцов? Не. Но кой съм аз?
Но тогава от покрива паднала пета тухла и така ударила Кузнецов по тила, че той окончателно забравил всичко на света и се втурнал по улицата с вика „О-го-го!“.
–––––––
Моля ви! Ако някой срещне на улицата човек с пет цицини на главата, напомнете му, че името му е Кузнецов и че трябва да купи дърводелско лепило и да ремонтира счупената табуретка.