Даниил Хармс „Аз се родих в тръстиката“

by Владимир Сабоурин

Аз се родих в тръстиката. Като мишка. Майка ми ме роди и ме сложи във водата. И аз заплувах. Някаква риба с четири мустачета на носа кръжеше около мен. Аз заплаках. И рибата заплака. Изведнъж видяхме, че по водата плува каша. Ние изядохме таза каша и почнахме да се смеем. Беше ни много весело, заплувахме по течението и срещнахме един рак. Това беше древен, велик рак; той държеше в клещите си брадва. След рака плуваше гола жаба. „Защо все си гола – я попита ракът – как не те е срам?“ „Няма нищо срамно тука – отговори жабата. – Защо да се срамуваме от хубавото си тяло, дадено ни от природата, когато не се срамуваме от долните си постъпки, направени от нас самите?“ „Правилно казваш – каза ракът. – И не знам как да ти отговоря на това. Предлагам да попитаме за това човека, защото човекът е по-умен от нас. Ние пък сме умни само в басните, които пише за нас човекът, т.е. и в този случай излиза, че пак умният е човекът, а не ние“. Но в този момент ракът ме видя и каза: „И няма нужда никъде да ходим, защото ето го – човекът“. Ракът се доближи до мен и попита: „Трябва ли да се срамуваме от голото си тяло? Ти си човек – отговори ни“. „Аз съм човек и ще ви отговоря: не бива да се срамуваме от голото си тяло“.