Даниил Хармс „Гимелкумов гледал момичето в отсрещния прозорец“

by Владимир Сабоурин

Гимелкумов гледал момичето в отсрещния прозорец. Но момичето в отсрещния прозорец нито веднъж не погледнало Гимелкумов. „Това е от срамежливост“ – мислел си Гимелкумов.

––––––––

Гимелкумов си боядисал лицето със зелен туш и се приближил към прозореца. „Нека всички да си мислят: колко е странен“ – говорел си сам Гимелкумов.

––––––––

Свършил тютюнът и Гимелкумов нямало какво да пуши. Той смучел празната лула, но това още повече усилвало мъчението. Така минали два часа. А после тютюнът се появил.

––––––

Гимелкумов блещеше очи на момичето и мислено й заповядваше да обърне глава. Това обаче не помагало. Тогава Гимелкумов почнал мислено да заповядва на момичето да не го гледа. Това също не помогнало.

–––––––

Гимелкумов търсел вътрешната идея, за да се потопи за цял живот в нея. Приятно е по някой пункт да си все едно луд. Навсякъде и във всичко вижда такъв човек своя пункт. Всичко налива вода в мелницата му. Всичко има пряко отношение към любимия пункт.

–––––––

Изведнъж страшна алчност обхванала Гимелкумов. Но върху какво се разпростирала тази алчност, не било ясно. Гимелкумов повтарял правилата за сричкопренасяне и дълго размишлявал върху буквите с т в, които не се разделят. „В момента съм много ал – чен“ – говорел си сам Гимелкумов. Хапела го бълха, той се чешел и разделял на ум думата „естество“ на срички, за да я пренесе от единия на другия ред.