Даниил Хармс „Намислих си“

by Владимир Сабоурин


Намислих си – ако на този ден се скарам с Esther, то на нас ни е съдено да се разделим. Ужас – така и стана. Скарахме се – ние ще се разделим. Това можеше да се очаква. Господи, аз исках днес mnt [минет, б. пр.], а то смърт на любовта. Господи, бъди с нас, не ни забравяй, милото ми момиченце Естер е загубено за мен, сега вече знам това. Това е извън съмнение. Тя ме вика, но аз знам, че това не е за дълго. Какво да се прави, навярно съм си такъв. Тя няма вина, жена като жена, а аз съм си такъв, някакъв изрод. Господи, твоя воля. Не, искам или mnt още днес, или всичко приключва с Esther, Естер завинаги.