Даниил Хармс „Дърводелецът Кушаков“

by Владимир Сабоурин



Имало един дърводелец. Викали му Кушаков.
Веднъж той излязъл от вкъщи и се запътил към магазинчето да купи дърводелско лепило.
Времето се било затоплило и на улицата било много хлъзгаво.
Дърводелецът направил няколко крачки, подхлъзнал се, паднал и си сцепил челото.
– Ех! –казал дърводелецът, станал, запътил се към аптека, купил лейкопласт и си залепил челото.
Но щом излязъл на улицата и направил няколко крачки, той пак се подхлъзнал, паднал и си разбил носа.
– Пу! – казал дърводелецът, отишъл в аптеката, купил лейкопласт и си залепил носа с лейкопласта.
После пак излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си сцепил бузата.
– Вижте сега – казал аптекарят на дърводелеца – толкова често падате и се наранявате, че ви съветвам да купите няколко лейкопласта.
– Не! – казал дърводелецът – повече няма да падна!
Но щом излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си цепнал брадичката.
– Мръсна поледица! – извикал дърводелецът и пак се отправил към аптеката.
– Е, виждате ли – казал аптекарят. – Ето, пак паднахте.
– Не! – изкрещял дърводелецът. – Нищо не искам да чувам! Давайте по-бързо лейкопласта!
Аптекарят дал лейкопласта; дърводелецът си залепил брадичката и побързал да се прибере вкъщи.
А вкъщи не го познали и не го пуснали да влезе.
– Аз съм дърводелецът Кушаков! – крещял дърводелецът.
– Разказвай тия на друг! – му отговорили отвътре и заключили вратата и сложили верижката.
Дърводелецът Кушаков постоял на стълбището, изплюл се и излязъл на улицата.