Даниил Хармс „Двама души седели в трамвая“

by Владимир Сабоурин

Двама души седели в трамвая и разсъждавали така: Единият казал: „Аз не вярвам в задгробния живот. Няма реални доказателства, че задгробният живот съществува. Не познаваме и авторитетни свидетелства за него. В религиите пък за него се говори или много неубедително, например, в исляма, или много мъгляво, например, в християнството, или нищо не се говори, например в библията, или направо се казва, че няма задгробен живот, например, в будизма. Случаите на ясновидство, пророчества, разни чудеса и даже привидения нямат пряко отношение към задгробния живот и съвсем не служат за доказателства за съществуването му. Мен никак не ме интересуват разказите, подобни на онзи, как един човек видял насън лъв и на следващия ден бил убит от лъв, избягал от Зоологическата градина. Интересува ме само въпроса: има ли задгробен живот или няма? Кажете, вие как смятате?“
Вторият Събеседник казал: „Ще ви отговоря така: никога няма да получите отговор на вашия въпрос, а ако някога получите отговор, не му вярвайте. Само вие самият ще можете да отговорите на този въпрос. Ако отговорите да, ще бъде да, ако отговорите не, ще бъде не. Трябва само да се отговори с пълно убеждение, без сянка на съмнение или, по-точно казано, с абсолютна вяра в отговора си“.
Първият Събеседник казал: „С удоволствие бих си отговорил. Но трябва да се отговори с вяра. А за да се отговори с вяра, трябва да си уверен в истинността на отговора си. Откъде обаче да взема тази увереност?“
Вторият събеседник казал: „Увереността, или по-точно, вярата не може да се придобие, само може да я развиеш в себе си“.
Първият Събеседник казал: „Как мога да развия в себе си вярата в отговора си, щом дори не зная какво да отговаря, да или не“.
Вторият Събеседник казал: „Изберете си, което повече ви харесва“.
– Сега е нашата спирка – казал първият Събеседник и двамата станали от местата си, за да се придвижат към изхода.
– Извинете – обърнал се към тях някакъв извънредно висок военен. – Чух разговора ви и мен, извинете ме, ме заинтригува: как могат двама още млади души да говорят сериозно за това има ли задгробен живот или няма?