vs. archives

Аз не си запуших ушите. Всички си ги запушиха, единствено аз не ги запуших и затова само аз чух всичко. Аз също не закрих с парцал очите както направиха всички. И затова видях всичко. Да, единствено аз видях и чух всичко. Но за съжаление не разбрах нищо, така че, значи, каква е стойността на това, че единствено аз видях и чух всичко? Аз дори не можех да запомня това, което виждах и чувах. Само някакви откъслечни спомени, заврънкулки и безсмислени иззвънявания. Ето мина на бегом трамвайния кондуктор, след него – възрастна дама с лопата в зъбите. Някой каза: „…сигурно, изпод фотьойла…“. Голо еврейско момиче разкрачва краченца и излива от чашка върху половите си органи мляко. Млякото се стича в дълбока супена чиния. От чинията преливат млякото обратно в чашката и ми предлагат да го изпия. Аз пия; от млякото мирише на сирене… Голото еврейско момиче седи пред мен с разкрачени крака, половите й органи са целите в мляко. Тя се навежда напред и гледа половите си органи. От половите й органи потича прозрачна тегава течност… Минавам през голям и доста тъмен двор. На двора лежат, събрани на високи купчини, дърва за огрев. Иззад тях наднича нечие лице. Аз знам, че това е Лимонин, който ме следи. Той наблюдава: няма ли да отида при жена му. Завивам надясно и излизам през главния вход на улицата. От вратата наднича радостното лице на Лимонин… Ето жената на Лимонин ми придлага водка. Изпивам четири чаши, замезвам със сардели и почвам да мисля за голото еврейско момиче. Жената на Лимонин слага глава на коленете ми. Изпивам още една чаша и запалвам лула. „Ти днес си един тъжен“ – казва ми жената на Лимонин. Казвам й някаква глупост и заминавам при еврейското момиче.