Даниил Хармс „Синфония № 2“

by Владимир Сабоурин

Антон Михайлович се изплюл, казал „ех“, пак се изплюл, пак казал „ех“, “, пак се изплюл, пак казал „ех“ и си тръгнал. И прав му път. По-добре да разкажа за Иля Павлович.
Иля Павлович се родил през 1893 година в Константинопол. Още като малък го докарали в Петербург и тука той завършил немското училище на улица „Кирочна“. После работел в някакъв магазин, после правел още нещо, а в началото на революцията емигрирал в чужбина. И прав му път. По-добре да ви разкажа за Анна Игнатиевна.
Но да разкажеш за Анна Игнатиевна не е толкова просто. Първо, аз нищо не зная за нея, второ, тъкмо паднах от стола и забравих за какво щях да разказвам. По-добре да разкажа за себе си.
Аз съм висок на ръст, не съм глупав, обличам се изящно и с вкус, не пия, не залагам на конни състезания, но дамите ме привличат. И дамите също не ме избягват. Даже им харесва, когато гуляя с тях. Серафима Измайловна нееднократно ме е канила у тях и Зинаида Яковлевна също казваше, че винаги се радва да ме види. Но пък с Марина Петровна имах забавен случай, за който и искам да разкажа. Случаят е напълно обикновен, но все пак забавен, защото, докато ми благодареше, Марина Петровна напълно оплешивя. Случи се това така: отидох веднъж при Марина Петровна, а тя оппа! и оплешивя. Тва е.