vs. archives

Сега ще разкажа как се родих, как растях и как се проявиха в мен първите признаци на гений. Родих се два пъти. Това се случи ето така:
Татко ми се оженил за майка ми през 1902 година, но родителите ми ме произвели едва в края на 1905 година, защото татко поискал детето му да се роди обезателно на нова година. Татко пресметнал, че зачеването трябва да се случи на 1-ви април и едва на този ден подходил към мама с предложението да зачене дете.
Първият път татко подходил към мама на 1-ви април 1903 година. Мама отдавна чакала този момент и страшно се зарадвала. Но татко изглежда бил в много шеговито настроение и не се сдържал и казал на мама „честит първи април!“.
Мама страшно се обидила и на този ден не допуснала татко до себе си. Наложило се да се чака до следващата година.
Пред 1904 година, на 1-ви април татко отново почнал да захожда към мама със същото предложение. Но мама, спомняйки си миналогодишната случка, казала, че сега тя вече не искала да остава в глупаво положение и отново не допуснала татко до себе си. Колкото и татко да буйствал, нищо не помогнало.
И едва година по-късно татко ми успял да склони мама и да ме зачене.
И тъй моето зачеване се случило на 1-ви април 195 година.
Но всички пресмятания на татко рухнали, защото се оказах недоносче и се родих четири месеца преди срока.
Татко така се развилнял, че акушерката, която ме поела, се смутила и почнала да ме натиква обратно, откъдето аз току-що се бях измъкнал.
Присъстващият на това наш познат студент от Военномедицинската Академия заявил, че няма да може да ме натикат обратно. Но въпреки думите на студента, мен все пак ме натикали, ала както по-късно се изяснило наистина ме натикали, но в бързината не където трябва.
Тук настанала страшна суматоха. Родилката крещяла: „Давайте ми детето ми!“ А на нея й отговаряли: „Вашето, викат, дете се намира вътре във вас.“ „Как! – крещяла родилката. – Как така детето е вътре в мен, щом току-що го родих!“ „Но – казвали на родилката – може би грешите?“ „Как! – крещяла родилката – греша! Нима мога да греша! Сама видях, че детето току-що лежеше тук на чаршафа!“ „Това е вярно – казали на родилката – но може би се е вмъкнало някъде“. С една дума, и сами не знаели какво да кажат на родилката.
А родилката вдигала шум и изисквала детето си.
Наложило се да извикат опитен лекар. Опитният лекар огледал родилката и разперил ръце, но все пак съобразил и дал на родилката хубава доза английска сол. Родилката я прокарало и така аз вторично съм излязъл на белия свят.
Тогава татко отново се развилнял, това, вика, още не можело да се нарече раждане, това, вика, още не било човек, а по-скоро наполовина зародиш и трябвало или отново да го натикат обратно, или да го сложат в инкубатор.
И така ме сложили в инкубатор.