Даниил Хармс „Когато видя човек“

by Владимир Сабоурин

Когато видя човек, ми се иска да го прасна по мутрата. Тъй приятно е да праснеш по мутрата човек!
Седя в стаята си и нищо не правя.
Ето някой ми идва на гости; чука на вратата ми. Аз казвам: „Влезте!“ Той влиза и вика: „Здравейте! Колко хубаво, че ви заварвам у дома!“ А аз него прас по мутрата, а после и с ботуша в чатала. Гостът ми пада ничком от страшна болка. А аз – с тока по очите! Един вид кво се шляеш като не са те викали!
Или пък така: предлагам на госта да пийне чашка чай. Гостът приема, сяда на масата, пие чай и нещо разказва. Аз си давам вид, че го слушам с голям интерес, кимам с глава, ахкам, правя учудени очи и се смея. Гостът, поласкан от моето внимание, все повече и повече се увлича.
Спокойно наливам пълна чаша вряла вода и я плисвам в мутрата на госта. Гостът скача и се хваща за лицето. А аз му казвам: „Няма вече в душата ми добродетел. Пръждосвайте се!“ И аз изхвърлям госта.