Даниил Хармс „Когато сънят бяга от човек“

by Владимир Сабоурин

Когато сънят ти бяга и лежиш на леглото, изпружил глупаво крака, а до теб на масичката тиктака часовник и сънят бяга от часовника, тогава на човек му се струва, че пред него се разтваря огромен черен прозорец и през този прозорец трябва да излети тъничката му сивичка човешка душа, а безжизненото тяло да остане да лежи на леглото, изпружило глупаво крака, и часовникът да иззвъни с тихия си звън: „ето още един човек заспа“, и в този миг да се затръшне огромният и съвършено черен прозорец.
Човек с фамилия Прозорцев лежеше на леглото, изпружил глупаво крака, и се опитваше да заспи. Но сънят бягаше от Прозорцев. Прозорцев лежеше с отворени очи и страшни мисли туптяха във вдървената му глава.