Даниил Хармс „Кулаков седнал в дълбоко кресло“

by Владимир Сабоурин

Кулаков седнал в дълбоко кресло и моментално заспал седнал. Заспал седнал, а след няколко часа се събудил, лежейки в ковчег. Див страх сковал Кулаков. С мътен поглед той се огледал наоколо и където и да насочел погледа си, виждал само цветя: цветя в кошници, букети цветя, превързани с лента, венци от цветя и пръснати цветя.
„Погребват ме“ – с ужас помислил Кулаков и изведнъж усетил гордост, че такъв незначителен човек като него го погребват толкова пищно, с такова количество цветя.