Даниил Хармс „На смъртта на Казимир Малевич“

by Владимир Сабоурин



Разкъсал струята на паметта,
Оглеждаш се наоколо, съкрушил лицето с гордост.
Името ти – Казимир.
Ти гледаш как гасне слънцето на спасението твое.
От красотата са разкъсани уж планините на земята ти,
Няма площад, който да носи фигурата ти.
Дай ми очите твои! Отвори прозореца на кратуната си!
Че ти си човек, съкрушил лицето с гордост?
Само муха е животът твой и желанието твое – тлъсто угощение.
Не блести слънцето на спасението твое.
Гръм положи в краката шлема на главата твоя.
Пъ – мастилницата на думите твои.
Трр – желанието твое.
Агалтон – кльощавата памет твоя.
Ей Казимир! Къде е масата ти?
Уж я няма и желанието твое е трр.
Ей, Казимир! Къде е приятелката ти?
И нея я няма, и мастилницата на паметта ти е пъ.
Осем години прощракаха в ушите ти,
Петдесет минути изтиктакаха в сърцето ти,
Десет пъти тѐче реката пред теб,
Секна мастилницата на желанието твое Трр и Пъ.
„Виж кво нещо“ – казваш ти и паметта ти е Агалтон.
Ето ти стоиш и уж разтваряш с ръцете дима.
Гасне с гордост съкрушеният израз на лицето твое,
Изчезва паметта ти и желанието твое е трр.