Даниил Хармс „аз знам защо пътеките“

by Владимир Сабоурин

аз знам защо пътеките
откъсвайки се от земята
играят с птиците.
отколешните клончета на вятъра
полюшват кошничките ушити от кълвачите
кълвачите притичват по стволовете
държейки в ръце моливчета.
ето от хралупата излита шише
и насочва полета си към езерото
за да се напълни с вода.
как само ще се зарадва дъбът
когато в средата му
поставят водно сърце.
Аз преминах покрай два гълъба
гълъбите удряха с криле
стараейки се да уплашат лисица
която с остри лапички
похапваше гълъбовите птиченца.
Аз вдигнах тетрадката, разтворих я
и прочетох седемнайсет думи
съчинени от мен предишния ден.
Гълъбите моментално отлетяха,
лисицата стана малко кибритено сандъче.
А на мен ми беше необикновено весело.