Даниил Хармс „Романс“

by Владимир Сабоурин



С безумен поглед той ме гледа –
Домът Ви и верандата отдавна аз познавам.
Целува ме с тъмночервени устни –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.

Донесе ми букет тъмночервени карамфили –
Лицето Ви строго отдавна познавам.
Помоли за букета за една целувка само –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.

Със своя пръст със черен пръстен той докосна ме –
Тъмният Ви пръстен познавам отдавна.
На турския диван се строполихме двамата –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.

С безумен поглед той ме гледа –
О, звезди, угаснете! ти, луна, побледней!
Целува ме с тъмночервени устни –
Предците ни, покрити с люспи стоманѐни на война са ходили.