Даниил Хармс „Постоянството на веселбата и мръсотията“

by Владимир Сабоурин



Водата във реката прохладна ромоли
и сянката на планината връз полето ляга,
угасва светлината на небето. Птиците
започват вече да летят насън,
портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка,
и от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.
Минава ден, а после седмица,
а после точат се годините,
и хората в редици стройни
изчезват всеки в своя гроб,
а портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка.
И от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.
Луна и слънце побледняват.
Съзвездията формата изменят.
Движението става тегаво
и времето на пясък става.
А портиер с мустаци черни
стои на входа цяла нощ
и чеше с мръсните ръце
тила под мръсната си шапка.
И от прозорците се чува весел крясък,
и тропот на крака, звън на бутилки.