Даниил Хармс „Не мога плавно аз да мисля“
by Владимир Сабоурин
Не мога плавно аз да мисля
Пречи ми страхът
Прорязва мисълта ми
Като лъч
По два, по три пъти в минута
Той свива в гърч съзнанието ми
Сега не правя нищо
И само мъча си душата.
И ето загърмя дъждът,
И времето застина,
Часовникът безпомощно тиктака
Расти, трева, на теб не ти е нужно време.
Дух Божи, говори, на теб не са ти нужни думи.
Цвете на папируса, спокойствието ти е прекрасно
И аз да съм спокоен искам, но всичко е напразно.
12 август 1937 година
Детско Село