Даниил Хармс „На неизвестна Наташа“

by Владимир Сабоурин



С връвчица проста очилата си скрепил, дядо побелял чете си книга.
Свещта гори и въздухът мъглив повял из страниците шумоли.
Дядото въздъхва, косата си поглажда, къшей сух
Гризе с остатъка от някогашни зъби и с челюст гръмко скърца.
Звездите вече сваля идеща зората, гаси фенерите на Невски,
Кондукторката вече пети път в трамвая с пяница се кара,
Пробудила се вече кашлицата невска, дядото за гърлото души,
А аз тогава за Наташа пиша стихове, без да затварям светлите очи.

Реклама