Даниил Хармс „Когато се досетиш…“

by Владимир Сабоурин

Когато се досетиш, че възрастните си приличат един на друг, а на теб не ти пука повече, отколкото на тях, силно ще ти се прище да се скриеш в старата дядова шапка…
В огромното велурено палто, в топящата се априлска локва, с ръце в джобовете, с залязващо на присвитите вежди бледо пролетно слънце…
И да пратиш тоя живот по дяволите?!…

Спомни си за мен: не прави нито онова, нито друго. Не прави изобщо нищо от онова, което вече е разочаровало близките ти, защото всичко, създадено от тях, е и разрушено от тях…

И още нещо: измъкни от казаното от мен две думи: „всичко“ и „нищо“.
И като ги събереш, шепни си за из път: Всичконищо…