Даниил Хармс „Водете ме със вързани очи“
by Владимир Сабоурин
Водете ме със вързани очи.
Няма пък да тръгна с вързани очи.
Развържете ми очите и ще тръгна сам.
Не ме държете за ръцете,
искам да дам воля на ръцете си.
Направете място, глупави зрители,
че почвам да раздавам къчове с краката.
Ще мина по една дъска на дюшемето без залитане,
по корниза ще притичам, без да рухна.
Не ми противоречете. Ще съжалявате.
Страхливите ви очи са неприятни на боговете.
Устите ви разтварят се напълно неуместно.
Носовете ви не разпознават трепетните миризми.
Яжте, това е вашето занятие.
Помитайте си стаите – от век така ви е установено.
Но свалете от мен бандажите и поясите.
Храня се със сол, вие – със захар.
Имам си свои градини и зеленчукови лехи.
Имам си собствена коза, пасяща се в лехите ми.
Имам си в сандъка пухкава ушанка.
Не ми противоречете, аз съм сам за себе си, а вие сте за мен не повече от четвърт дим.