vs. archives

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчали гостите, а над камина
Висял железен термометър.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Петров стоял. Часовникът тиктакал.
В камината пращяла цепеница.
И мрачни гостите мълчели.
Петров стоял. Пращял каминът.
Часовникът показвал осем.
Блестял железен термометъра.
Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Петров.
Мълчели гостите, а над камина
Висял ловджийски рог.
Часовникът таинствено мълчал.
В камината танцувал пламъкът.
Петров замислено присядал
На табуретка. Изведнъж звънецът
Лудо във антрето задрънчал.
И щракнала бравата ингилизка.
Скача на крака Петров, и също гостите.
Тръби ловджийският рог.
Петров провиква се: „О Боже, Боже!“
И пада той убит на пода.
И гостите насам-натам се мятат, плачат.
Разтърсват термометъра железен.
През Петров прескачат с крясък
И вкарват през вратата страшен ковчег.
И затапили в ковчега Петров,
Излизат с крясъци: „готово“.