Даниил Хармс „Антон и Мария“

by Владимир Сабоурин



На вратата чукаше Антон Бобров.
Зад нея поглед вперила в стената
Мария с шапчица седеше.
В ръката й блестеше нож кавказки,
часовникът показа пладне.
Оставила безумните мечти,
Мария дните си броеше
И чувстваше в сърцето трепет.
Смутен Антон Бобров стоеше,
На чукането неполучил отговор. Да види
Скришом през ключалката му пречеше
Натъпканата в нея носна кърпичка.
Часовникът показа полунощ.
Антон убит е с пистолет.
Мария е пронизана със нож. И лампата
Не осветява вече тавана.

Реклама