Даниил Хармс „Големът“

by Владимир Сабоурин

Камък като буца мас.
Той върви по пресъхнало речно корито
и събира гладки камъни.
Той е шлифовчик на геми.
Големът – жив автомат.
Големът живее в стая, която няма вход.
Който иска да надзърне през прозореца в тази стая, къса
въжето, за което се държи.
Мозъкът му – затворена стая.
Ако поиска да хвърли поглед вътре в паметта си,
би изгубил разсъдъка.