Малко завещание

by Владимир Сабоурин



Дълго време си мислех
Че писането има нужда
От майка която да се погрижи
За него след смъртта търсих я
Доста не се получи
А времето и мястото притиска

Времето и мястото притиска никога
Не се завръщай в майчината къща особено
Посмъртно последния ти шанс
Да я напуснеш завинаги
Идеята за родина майка на писането
Беше сгрешена поначало

Сгрешена поначало идеята
Изисква и очаква своето обръщане
Някоя дъждовна есенна нощ
След насъщното болкоуспокояващо се
Обръщаш на болящата страна и
Ти проблясва

Заспиваш със смътното усещане
Че няма да се обърнеш в гроба