Сутрешен размисъл на стар механичен часовник

by Владимир Сабоурин



Въпреки смазващата очевидност
На света в който живея след смъртта
На мъжа който живя с мен

Смятам че няма как нещо
Което не се навива всяка нощ
Преди лягане с вяра и грижа

За утрешния ден
Да е истинско

 

 

 

 

 

Реклама