Аз, Били Холидей

by Владимир Сабоурин

 

Бялото момче мислеше
Че съм мазохистка влюбено до уши
Сядаше в средата на стаята след смъртта ми
И слушаше лейди ин сатин бедния шибаняк
Проклинаше псуваше молеше се о боже
Обичам те тъпа патко бело момче кво
Да го праиш все си тананикаше сатин дол
Чуех ли го да изсвири нещо атонално го
Срязвах пич без лайняни атонални акорди
Боядисвах си косата и путката червена
Като засъхнала кръв водка или джин
Но по-скоро джин когато и да се излюпиш
От леглото краката не се побират подути
В обувките спомняш ли си по време на бунта
В харлем китайчетата пишеха на симпъл
Инглиш на витрините на перачниците си аз
Също цветнокож синеоко копеленце
Ще ме шибаш на оня свят аз били
Холидей пея в тъмния лес