Нищо вече не е същото

by Владимир Сабоурин


Нищо вече не е същото
Къщата още е на мястото си
Но там вече живеят само бели
Прокараха ток като се нанесоха
Майка ми пращаше от харлем пратки
С дрехи на тринайсе изглеждах като жена
Католически възпитана но католическите църкви
Бяха за белите ходехме на задния вход
С празни бурканчета от мармалад
За светена вода носи щастие при местене
Да напръскаш ъглите в новата стая
Получавахме стари върбови клонки
Останали от цветница сядахме
На последните банки иначе
Църквите на черните бяха протестантски
Но по-често си взимахме джойнт
От магазина на мис лаура
Пушехме и слушахме плочи
За кино нямаше пари сутеньорите
Разнасяха сатенените жартиери на рамо
Белите момчета гледаха през прозорчето
На женската съблекалня след физическо
Ние през ключалките докато чистехме
В бордея повечето клиенти бяха бели
Черните нямаха пари за проститутки
Там плащаха повече отколкото
В еврейските къщи на прат стрийт
Бельото не стигаше обувахме
Изпраните чорапи още влажни бях
Най-младата висока с по-светъл тен
Всичките ми клиенти искаха да им пея
Пеех сякаш ме боли пеех сякаш ми олеква
Сега стоя на гарата на балтимор
Цялата в бяло като за първо причастие
С червен лачен колан и малко златно кръстче
В куфара ми броеницата и молитвеника
Подарени от монахините от систърс ъф дъ пуур
Грижливо сложени между коприненото бельо
Аз били холидей заминавам за харлем
Да пея сякаш ме боли да пея
Сякаш ми олеква

 

 

 

 

 

 

 

Реклама