Нищо вече не е същото

by Владимир Сабоурин


Нищо вече не е същото
Къщата още е на мястото си
Но там вече живеят само бели
Прокараха ток като се нанесоха
Майка ми пращаше от харлем пратки
С дрехи на тринайсе изглеждах като жена
Католически възпитана но католическите църкви
Бяха за белите ходехме на задния вход
С празни бурканчета от мармалад
За светена вода носи щастие при местене
Да напръскаш ъглите в новата стая
Получавахме стари върбови клонки
Останали от цветница сядахме
На последните банки иначе
Църквите на черните бяха протестантски
Но по-често си взимахме джойнт
От магазина на мис лаура
Пушехме и слушахме плочи
За кино нямаше пари сутеньорите
Разнасяха сатенените жартиери на рамо
Белите момчета гледаха през прозорчето
На женската съблекалня след физическо
Ние през ключалките докато чистехме
В бордея повечето клиенти бяха бели
Черните нямаха пари за проститутки
Там плащаха повече отколкото
В еврейските къщи на прат стрийт
Бельото не стигаше обувахме
Изпраните чорапи още влажни бях
Най-младата висока с по-светъл тен
Всичките ми клиенти искаха да им пея
Пеех сякаш ме боли пеех сякаш ми олеква
Сега стоя на гарата на балтимор
Цялата в бяло като за първо причастие
С червен лачен колан и малко златно кръстче
В куфара ми броеницата и молитвеника
Подарени от монахините от систърс ъф дъ пуур
Грижливо сложени между коприненото бельо
Аз били холидей заминавам за харлем
Да пея сякаш ме боли да пея
Сякаш ми олеква