Белегът на клана

by Владимир Сабоурин

 

Когато беше четиригодишна
Едно по-малко момче те ухапа
До кръв по дясната буза

Никой на ударопоглъщащата площадка
Не нададе вик не надигна глас не изпадна
В ужас не скочи във всеоръжие

Ти дори не се разплака само
Леко изскимтя следвайки очевидното
Съучастничество на родителите ти

Белегът на клана
Беше положен.

 

 

 

 

 

Реклама