Белегът на клана
by Владимир Сабоурин
Когато беше четиригодишна
Едно по-малко момче те ухапа
До кръв по дясната буза
Никой на ударопоглъщащата площадка
Не нададе вик не надигна глас не изпадна
В ужас не скочи във всеоръжие
Ти дори не се разплака само
Леко изскимтя следвайки очевидното
Съучастничество на родителите ти
Белегът на клана
Беше положен.